СМЕХ

[111111]

Бисерите на съпорта

Та при проблеми с нета обикновенно звъним на горещата линия, на която трябва да ни помогнат. Но какво да правим като чуем "Кабела ви свети ли или пък "Рестартирайте кабела, а после и РС-то и опитвайте пак".

Ето малко от горчивия ми опит като техник и техникъл съпорт

Клиент: Защо ми откраднахте мониторчетата

Съпорт: ЪЪЪЪЪ, тоест?

Клиент: Ми мониторчетата изчезнаха

Съпорт: Ама, то как така, а интернет имате ли

Клиент: Ами имам

Съпортвече осъзнал се) Аха, махнали сте отметката на "Show icon in notification area when connected"

Клиент: (странен звук и мълчание)....... А това какво е, аз не съм пипал, ама все пак защо ми ги няма мониторчетата, вие сте ги откраднали!!!

Съпорт: (смях...) изчакайте за момент (hold... силен смях, още по силен смях, пуска говорител да чуе и колегата му) Но все пак това няма да ви пречи на връзката.

Клиент: Ама, аз такова как да ги върна?

Съпорт: (смях и съпорт2 се кикоти като напикан, падане от стол) Ми по-добре не пипайте, то така е по-бърза връзката(силен смях, изпускане на телефон и още по-силен смях)

Клиент: (респектиращо) А-А-А-А-О-О-О, ами добре тогава, няма да пипам. Лека работа

Съпорт: (през сълзи) Лекккк деннн....

.........

вечрта нощната смяна идва мъртвец, приятел го носи и го слага на стол пред телефона. След час съпорта вече е малко по-добре и почва да функционира нормално.

в 12 вечерта тел. звъни: желаещ да се включи в мрежата и пита за условията:

Съпорт: (хълца и говори завалено): Ле-Ле, а вие къв к*р ще си набиете(смях), по-добре не се връзвайте към нас, ходете при другите, че той техника има много работа и поне 2-3 месеца ще чакате...(сигнал свободно)...

Разочарован съпорта ляга да спи, сутринта идва дневната..., махмурлия, повръща заедно с нощната смяна и чакат 2-рата дневна... идва и той - тъмни очила, раздърпан с гущери в устата... разбира се че ще е тежък ден.

12:00...

Оптичен екип: Ще спираме оптиката към Люлин 1,2,3,4,5,6,78,9,10..., да оведомите всички бизнес планове, че няма да имат нет.

13:00 - оптиката вече е спряна, никой не знае за това. Съпорта пие аспирин и псува.

Бизнес план: (с гигабитова оптика...) нямаме интернет...

Съпорт: ама юзъра какъв ви е

Бизнес план: !@#$%#$!??

Съпорт: ааааа вие сте на бизнес план, аааа!!!

Бизнес план: (учудено) мда и нямаме нет

Съпорт: Ами, то такова има планирана профилактика и то не успяхме да кажем на всички(отбелязва се че Бизнес план: няма нет и се извинява учтиво)

Бизнес план: (кофти глас) Добре, обадете се като всичко е наред

13:30-16:10 - хиляди обаждания..., съпорта пие 10 кафе и пак пия аспирин....

16:20 - звъни служебния тел.

Оптичен екип: ама ние такова всичко е готово, ама Медия конвертора го забравихме в Младост...

Съпорт: !@#!@#$@@@#@#$$ ми добре

20:00 - Пак оптичен екип.... казва че всичко е наред, и всичко работи

Съпорт: (звъни на Бизнес план) Здравейте, обаждаме се..........., вече трябва да имате интернет, всичко работи

Бизнес план: (отчаяно) Сега ще проверя, мммм няма.

Съпорт: Да си погледнете руутера, вие с тези сините линксисчета ли бяхте, я да го рестартирате.

Бизнес план: ( супер ядосан) ААААААА, абе ние сме с гигабитова оптика и с Линукс машина, как така проблема ще е при нас, кви сте вие бе, кой ви е дал лиценз?

Съпорт: Ама то такова, аз се обърках. До 5 мин ще имате нет.

Оптичен екип: (отчаяно) Абе ние такова, нещо се насра и то са, пак наново ще сплайсваме, ама то сега е тъмно и то такова.....

Съпорт@#$$#) Ми добре

Пристига собственика( добър познат на Бизнес плана): Вие в час ли сте, в ред ли сте, кой е говорил с тях?

Съпорт: (отпийва от аспирина) Ми аз.

Собственик: Аз на тебе.... тя и майка ти беше като тебе.

..... но комент нататъка......

Хубав ден, събрание на фирмата:

Техник1: Аз на вас и бащите ви ще почна

Съпорт: () Ама ние такова, те казват че са си в тях, пък след 5 мин излизат

Техник2: Ти са кво ми обясняваш и аз ще почвам баща ти, че майка ти ми писна

Админ: (смее се) То съпорт ли е трепи го на място!

Съпорт: Абе пинга като говори и админите мълчат

.......

2:00 (през нощта)

Клиент: (очевадно адски пиян) Абе то аз такова, ама без да искам стана!

Съпорт: (Полу заспал) Ама какво е станало

Клиент: Ами срязах си кабела с нож. Ама наистина съвсем случайно стана. Даже не го забелязах

Съпорт: (силен смях, едвам говори) Изчакайте за момент (холд) (още по силен смях).... Ами добре ще кажа на техниците...

Техник: (на сутринта) Леле тея са луди, са ще ходя да видя (лази до кримпвача, смее се)...

....................

Клиент: Абе то са така стана, че като ми дупчиха стената и пробиха парното!

Съпорт: (1 мин мълчание) Кое

Клиент: Ми да не ми дупчат добрамата пробиха стената и с нея и една от тръбите на парното!!!

Съпорт: Ами то такова, ние не носим отговорност!

Клиент: Абе наводни ми се целия апартамент бе, паркета се поду, мебели, шкафове, за нищо не стават. То и комшията от долу е наводнен.

Съпорт: (не знае какво да каже, почти се напикава) момент (Прехвърля на собственика...)

....................

Ми за това се сещам в момента, ако на някой му хареса може да пиша още, ама се съмнявам

_{копнато от http://e-bane.net}

[111111]

Компјутерска терминологија

TCP/IP - Три црни пива/И Пуканки

DHCP - Дупли Хмељ за Црни Пива

WINS - Вино Има, Наточи за Сите

ASP- Ајде Сите Пијте

PPP- Пијам Пиво Попладне

DVD- Дај Вино Друже

ISA- Идат Старите Алкохоличари

GPS - Горско Пиво за Сите

ODBC - Однеси Два Балантајна на Цурине

DNS - Дај Ни Соленки

ARP - Ајде Радосни Пијаници

PAP - Пеколно Алкохоличарите повраќаат

ADO - Алкохолот Доаѓа Одма

.NET - Нека Етанол Тече

SRC - Сепак Ракија за Цурите

AGP - Алкохол Господата Пијат

DDR - Донеси Домашна Ракија

FTP - Ферментација Топла Препорачувам

UTP - У Тегла Пијам

AGP - Ајде Голтни Пивце

TELNET - Точено Ефтино Литро Ноќе Елиминира Тегоби

PING - Пивска Индустрија Некогашен Гигант

WWW - Водка Води кон Вандализам

3D- 3 Домашни

GPRS - Големо Пиво и Ракија Сместа!

BMP - Бил Мамурен После...

USB - Уживај во Стрејт Бурбон

DSL - Дај за Сите Лозова

P2P - Прати 2 Пива

CSS - Цврцкај само Смирноф

DOS - Дај Отвори Смирноф

ISDN - Исто Само Дупло Наточи

PDF - Пиеме До Фајронт

MP3 - Мали Пива 3

JPG - Јагодинско Пиво Големо

TTF - Точи Таа Финландијата

UPS - Удри По Шљивовица

SQL - Стави Коцка Лед

VoIP - Вињакот Одма Испиј го Пијандуро!

WIN XP - Водка Исклучиво на ЕКС Пијам

[111111]

Системните администратори са издръжливо племе. Въпреки това с полагане на известни усилия и упоритост е възможно да бъдат извадени от кожата си...

Как да ядосаме системния администратор

1. Използвайте колкото се може повече Интернет - сваляйте торенти, слушайте интернет радио (по възможност на най-добро качество), гледайте телевизия. Старайте се да пускате по няколко неща едновременно и по възможност не ги спирайте дори и да не ги гледате (например нощем или по време на обедната почивка).

2. Инсталирайте колкото се може повече софтуер. За предпочитане е това да са програми за сменяне на фона, имитация на водопади, аквариуми, разкаващи вицове или пускащи весели животинки по екрана. Старайте се винаги да са активни поне три от тях, а най-добре ще е, ако програмките генерират непрекъснато интернет трафик за да свалят или качват информация.

3. При най-малък проблем направо използвайте бутона "RESET" на компютъра, не се мотайте да търсите с Task Manager коя точно програма пречи. Ако ефекта не е задоволителен натискайте "RESET" няколко пъти без да изчаквате Windows да се зареди до край.

4. Спазвайте златното правило - никога не разкривайте проблемите си пред администратора. Вместо това се оплаквайте директно на шефа, създайте впечатление, че администратора не ви е обърнал внимание.

5. Научете границите на правата си - опитайте се да преименувате и изтриете разни папки и файлове на сървъра, особено такива със странни имена.

6. Напълнете служебните папки на сървъра с лични файлове - за предпочитане снимки, домашни филмчета, инсталационни версии на нелегален софтуер и кракове. Сменете разширенята на файловете на ZIP, RAR или DOC за да заблудите успешно програмите за архивиране.

7. Разглеждайте опасни сайтове от служебния компютър - страници за кракове, хакове, порно. Отговаряйте с "Yes", "OK", "Install now" и "Continue anyway" на всички прозорци, които изкачат докато ги разглеждате.

8. Избягвайте да съхранявате служебни документи и файлове на сървъра. Слагайте всичко в "My Documents" или за предпочитане направете папки в C:TEMP.

9. Опитайте се да разместите периферните устройства в офиса - разменете принтери, факсове, скенери от един компютър на друг. Правете го поне веднъж седмично. Не вярвайте на предупрежденията на почистващите препарати с алкохол - пръскайте смело върху монитори, принтери и друга техника.

10. В никакъв случай не се обръщайте по име към системния администратор - използвайте изрази като "Ей!", "Алооо!", "Ей фен!".

[111111]

Неволите на Ланаджиите и съпорта

Понеже на 60 процента от младежта времето им минава пред компютъра, а и на старите хорица също хората се сетиха да продават нет по Лан, ама не се сетиха, че това не се продава на всеки, или е по-добре да не се продава на всеки, който поиска.

Клиент: Ъъъ, абе аз тука, защото нещо не ми работи интернета.

Съпорта: От кога??

Клиент: Еее еми незнам, мене 6 месеца ме нямаше, сега също несъм в нас, но оня ден бях в нас и нещо нямаше нет, ама аз сега се сетих да ви кажа.

Съпорт: Ок, като се приберете се обадете.

Клиент: Защо 3-та лан карта ми гори?

Техник: Еми защото масата ви е куца ( имайки предвид нулата на контакта ).

Клиент: Знаеме, но нещо в Бриколаж нямаше хубави и ние сега търсиме нова.

Техник: ( през сълзи ) Ок, ей сега идвам.

Клиент: Имам загуби, защо?

Съпорт: Какви загуби и докъде.

Клиент: До навсякаде, ип-то ми е дрън дрън.

Съпорт: Еми аз нямам до вас, дори и на голям пакет.

Клиент: Да но аз имам, вечер след 6 немога да дърпам с повече от 1.5МБ/сек.

Съпорт: Е малко ли са ти?

Клиент: Еми не, но сутрин дърпам с 1.8МБ/сек.

Съпорт: Еми вечер мрежата е по-натоварена и затова така, съжалявам, ще се постараеме да го откоригираме, но негарантирам кога точно ще стане.

Клиент: Еми, аз искам да си пусна оптика до вас.

Съпорт: Окей, ако искаш и две, лека вечер имам и друга работа.

След 5 минути.

Клиент: Ало пак съм аз, реших ще пусна фтп до вас, ама съм малко далече, може ли да ползвам ваще кабели?

Съпорт: Секунда да ви свържа с управителя..

Управител: Ало да.

Клиент: Аз тука реших да си пусна моя си мрежа до вас, но понеже съм далече, се чудя дали немога да използвам ваща?

Управител: Няма как, и също така няма смисъл. Съжалявам немога да ви помогна. Затваря телефона.

Клиент: Нямам интернет?

Съпорт: Кое ип сте?

Клиент: дрън дрън

Съпорт: Аз имам връзка до вас, секунда да проверя ( пуска тцп дъмп на рутера и вижда че клиента се е наял с вируси и spyware жестоко ). Господине вие имате вируси.

Клиент: Това не е възможно, аз съм с най-новата антивирусна Мозила Файрфокс

Съпорт: ( през сълзи ) Ок, но аз ви кавам че имате много вируси и заради това нямате нет.

Клиент: ( сърдит ) Добре ще проверя.

Съпорт: Ало.

Клиент: ( женски глас ) Как не ви е срам, разпостранявате нежелана реклама и то не каква а на всякакви нецензурни неща, на компютъра седят и малки деца, как може така, искам да говоря с управителя.

Съпорт: Ок, нямате проблеми ( прехвърля )

Управител: Ало да.

Клиент: Същия разказ, викове и писъци.

Управител: ( с ирония в гласа ) Госпожо, това са вируси, а ние никаква реклама неправиме, ние даже наша си реклама нямаме никаде.

Клиент: Вие винаги така казвате, лек ден.

в офиса:

Клиент: Ъъъъ, абе аз тука таковата, абе за това идвам. ( беше много надрусан ).

Касиер: За кое? ( с усмивка )

Клиент: Абе за това де, ъъъъ за нетеца.

Касиера: Какво за него?

Клиент: Аз да, ъъъ, да го платя.

Касиер: Добре, кажете ип.

Клиент: Ъъъъъ, аз незнам.

Касиер: Добре име.

Клиент: дрън дрън

Касиер: еди колко си пари, ето ви бележката.

Клиента да ва парите и пита: Абе то там, оффф, ъъъ имаше некви цифрички, абе аз вобще незнам за какво става дума.

Касиер: Добре сега техника ще дойде с вас да погледне.

Техник: Абе нестава да ходя, по тел ще ти ги оправя.

Клиент: Ама то такова, аз немога.

Техник: Добре идвам след малко.

Съпорт: Ало.

Клиент: Пак не ми отваря елмаз.

Съпорт: Няма причина, трябва да го отваря.

Клиент: Не не ми го отваря, искам да дойде техник.

Съпорт: Ок, сега идва.

Техник: Добър ден, имали сте проблеми с интернета.

Клиент: Еми да, ама вие сега като дойдохте и почна да ми отваря елмаз, всеки път е така, като дойдете и всичко тръгва, вие му правите нещо на компютъра, него го е стах от вас аз съм сигурна.

Техник: Ок да не го наплаша още повече си тръгвам, да не вземе да му спре сърцето нещо.

Съпорт от голяма фирма се обръща към съпорта на по-малка фирма, изпълнител на голямата:

СъпортГ: Аз да ви кажа тука за един проблем на един човек.

СъпортМ: Кажи какъв е, душевен, физиески?

СъпортГ: Да кажеме душевен.

СъпортМ: Добре такъв да е, слушам те.

СъпортГ: Абе тука сте сложили един адаптор в една клиентка, ама тя го гаси и друга клиентка каза да го преместите при нея, тя няма да го гаси.

СъпортМ: Абе ние нямаме адаптори в мрежата, ама все пак кажи в кой блок е?

СъпортГ: еди кой си.

СъпортМ: Еее бате ние тука такъв блок немаме сорка.

СъпортГ: Оххх, пак обърках фирмата дето требваше да звънна.

Съпорт: Ало.

Клиент: Аз съм домоуправителката на един кой си вход, на еди кой си блок, сложили сте някакви неща горе на покрива, махнете ги веднага, иначе ще ви съдя.

Съпорт: Секунда да ви свържа с управителя.

Управител: Ало да.

Клиент: Пак същия разговор.

Управител: Ок няма грижа, след малко ще ги махнеме.

Минават 3 дена

Клиент: Вие още не сте ги махнали, аз наех адвокат искам с него да говорите, след малко ще ви се обади.

Управител: Еми ок.

Адвокат: Ало, здравейте аз съм еди кой си, нает съм от еди кой си, става въпрос за еди какво си.

Управител: Абе бате, ние дори нямам суич у на тая входа, а там има клетка на М-Тел, земи си говори с тях.

Клиент: ( с бесен глас ) Можахте да дойдете с кран да си сложите тея неща на покрива, а сега прехвърляте вината на други, веднага да си ги махнете нещата от там, защото иначе ще ги запаля.

Управител: Абе жена разбери, аз немам нищо горе, това са клетки на М-Тел, разбирай се с тях, а аз ще те съдя за телефонен тормоз.

Клиент: А така ли, извинявам се, лек ден.

Съпорт: Ало.

Клиент: Защо отново нямам интернет, писна ми.

Съпорт: Каква грешка ви дава ( интернета е по PPPoE )?

Клиент: Няма грешка, просто нямам интернет.

Съпорт: Не господине, ако нямате интернет, не ви свързва, а когато неможе да ви свърже, ви дава някаква грешка.

Клиент: Еми дава ми, абе аз не съм добре с английския, ама пише нещо The page нещо си дисплей.

Съпорт: Не, преди да се опитвате да отваряте страница, трябва да се свържете с нас, там от иконката дето всеки път натискате.

Клиент: Аз нищо не натискам, те децата ми го пускат а аз го ползвам.

Съпорт: Ок като се приберат децата тогава.

[NetworkPro]

Голям кеф !!!   :D

[Mupo neTkoB]

и аз ги четох до сега, най-много ми хареса "Как да ядосаме системния администратор"

и то всичкото е абсолютно вярно 8-)

[111111]

Виждали ли сте последния модел на БМВ? Харесва ви? Харесва ви защото си мислите че има прекрасен двигател, изящен вид, удобен е, бърз е, с една дума - супер е? Знаете че в БМВ работят хиляди професионалисти - от първия конструктор до последния техник и колата няма как да не е добра?.

Вижте сега какво ще ви кажа аз. Тая кола е ПЪЛЕН БОКЛУК! Работниците и инженерите на БМВ са пълни бездарници, а президента на компанията, Бил Шикългрубер, е просто един абсолютен капут!

Зад лъскавата външност на тая кола се крие един често дефектиращ  двигател, недостатъчно здраво купе и невероятно висока цена. А и можете ли например да преоборудвате двигателя от 4 на 5 цилиндров? И скоростите от 5 на 4? Не можете. Така че това БМВ не става за нищо. Или поне и дума не може да става за сравнение между БМВ-то и това което изобрети тия дни студента изобретател-ентусиаст Линокс Прокопов от Университета за Национално и Световно Селско Стопанство /УНССС/, гр. Меричлери.

Някои може да се усъмни как е възможно един скромен студент да направи нещо по-добро от цяла могъща корпорация. Еми възможно е явно. А и Линокс не е какъв да е студент, а е закърмен с здрави изобретателски традиции. Дядо му, Прокопи Прокопов, е известен изобретател, изобретил преди време вечен двигател, пенкилер и философски камък. Поради временни затруднения с производството на вечния двигател, в Творението на Студента е използван двигател от сенокосачка "Радуга". Тия двигатели са изключително надеждни, използвани след конверсията в самоходните бронирани самовари (СБС-12), самонасочващите се сенокосачки "Радуга" и редосеялките "Малютка", които обърнаха хода на воината в Еритреиа.

Разбира се в случаи на отказ има и резервен педален механизъм на завод "Балкан" така че автомобила на студента не може практически никога да "зацепи". Купето на автомобила е направено от 3мм дебело кремиковско тенеке, осигуряващо здравина почти колкото на Т-54. Предните колела са от колело БМХ и осигуряват невероятна маневреност и лекота в придвижването.

За задни колела е използвано колело от трамвайна мотриса, закупено от прибран мургав събрат срещу 5 лв. Трамвайното колело гарантира невероятна стабилност на пътя, и каквото и да стане колата не може да се обърне.

За вътрешна облицовка студента е използвал предимно дървен материал, защото дървенията придава уют и стил. Това даде повод на някои завистливи критици на Творението да го обявят за "дървено", но това си е за тяхна сметка.

Цялата машинна част на автомобила - двигател, скоростна кутиа, предавки, зъбчатки и пр. са направени така че човек може бързо и лесно да си ги преработи и пренастрои.

Например ако не ви харесва 3-цилиндров двигател можете с един елегантен замах да натиснете един бутон и да го "прекомпилирате" в 6-цилиндров. Нещо повече - автомобила се доставя с пълен набор работни чертежи за да улесняват потребителите в техните развоини напъни. Я идете и питайте тия от БМВ защо не ви дават чертежите! Нима може да се седне в кола за която не е ясно как е направена!

И сега дръжте се да не паднете - Творението на студента а абсолютно безплатно! Само плащате $10 доставна цена и автомобила ще ви бъде довлечен на адреса! Я да сравним сега с 60000 euro за БМВ! (Не става въпрос за тия дето карат крадени БМВ-та).

Разбира се не очаквайте да скокнете и да почнете да карате веднага, това е сериозен автомобил за професионалисти, а не неккво Марути-Турути за безмозъчни секретарки!

Първо трябва да си настроите автомобила, да го "компилирате" както се казва. Например откъде студента да знае вие на какъв път имате намерение да шофирате - асфалт, кълдъръм, жълти павета, планински чукар и пр. Това вие трябва да го укажете чрез инсталиране на шасито и карданния механизъм. Става елементарно - е не и ако сте тъпа секретарка-блондинка.

Въобще за да приведете в движение целия автомобил са ви необходими някои дребни познания - "Двигатели с Вътрешно Горене" - теориа и практика, "Теориа на Карбураторите", "Машинни Елементи и Зъбчатки", "Карданни Механизми в Съвременния Автомобил". Много полезна се оказва и книгата "Аз поправям Трабант" на издателство "Наука и Култура".

Ясно е че всички тези познаниа са част от общата култура на всеки средно интелигентен човек и не би трябвало да разколебаят които и да е насочил се вече към автомобила на Линокс. Не бъва обаче да се твърди че автомобилът на Студента е напълно завършен. Линокс работи усилено и почти всеки ден ни радва с по някоя нова версиа на Творението си. Предвиждат се екстри и за най-лигавите потребители.

Така например в следващия модел се очаква да има спирачки (досега всеки спираше както може), огледало за обратно виждане и шибидах. По-натам ще се мисли за предно стъкло, радио и климатик, и тогава наистина, ама 100%, БМВ ще духа супата на автомобила на Студента! Само въпрос на време е.

Автомобилът на Студента има редица революционни нововъведения и тои не страда от нито един от недостатъците на БМВ-тата. Всеки детаил е оригинално измислен от Студента а не е краден както правиат тиа измекияри от БМВ, които всичко наготово са откраднали я от Мерцедес, я от Benz, за Даимлер да не говориме. За подробности вижте дискусиата между студента Линокс и Билл Шикългрубер, известен още и като Бил Глупака.

Възможността за настройки, това че е безплатен, това че е 100% сигурен и надежден правят изобретението на студента Линокс основен кандидат за Автомобил на Бъдещето. Очаква се след 10 години практически всеки шофьор да управлява колата на студента, а такива идиотщини като БМВ явно ще останат в най-мракобесните страници на историята на автомобилостроенето.

_{http://epiqe.log.bg}

[111111]

Уважаема Софтуерна компания,

Преди около година смених продукта ГАДЖЕ 7.0 с продукта СЪПРУГА 1.0, която произведе без мое знание веднага продукта ДЕТЕ 1.0, който заема ужасно много място на диска. Обаче това, което най-много ме притеснява е, че продуктът СЪПРУГА 1.0 се намесва когато отварям който и да е друг продукт, като го блокира. Така че продукти като БИРА_С_ПРИЯТЕЛИ 10.3, ФУТБОЛ_НЕДЕЛЯ 5.0 повече не функционират. Понякога се появява вирус ТЪЩА 1.0, който разбива цялата система. Даже и натискането CTRL ALT DEL не става!! Още по-тежко е, че не успявам вече да отворя продукта НЕДЕЛЯ_СЕКС_НОЩЕМ 3.0.1, защото изглежда, че файлове като СЕКС_СЪБОТА_СУТРИН.ЕХЕ са повредени. Бих искал да мога да деинсталирам СЪПРУГА 1.0 и да инсталирам отново ГАДЖЕ 7.0 или пък някоя по-нова версия, но ми се струва твърде сложно и не бих искал да рискувам много, също и защото ДЕТЕ 1.0 ми харесва много.

ОТГОВОР ОТ СОФТУЕРНАТА КОМПАНИЯ

Уважаеми Клиент,

Вашият проблем е често срещан сред потребителите. Но ръководството за употреба предупреждаваше (на последната страница), че минаването от ГАДЖЕ Х.0 към СЪПРУГА 1.0 носи рискове: СЪПРУГА 1.0 вече не е продукт за развлечение както ГАДЖЕ Х.0, а е Завършена Оперативна Система, направена за контрол на всички останали продукти. Вече не е възможно връщане към предишната версия ГАДЖЕ Х.0. Същото важи и за вируса ТЪЩА 1.0, който носи проблеми за съвместимостта с почти всички системи (това е установено!). Така че да го деинсталирате означава също и деинсталация на СЪПРУГА 1.0 (който между другото е роден от ТЪЩА 1.0). Винаги е по-добре да се изчака ТЪЩА 1.0 да се деинсталира от само себе си автоматично. Различни потребители опитаха да инсталират ЛЮБОВНИЦА 1.0, но рисковете са огромни: ако случайно в този момент се автовключи СЪПРУГА 1.0 системата ще откачи, създавайки вируса ИЗДРЪЖКА_ДЕТЕ.ЕХЕ и СИГУРНО_УНИЩОЖЕНИЕ.ЕХЕ. Ако се стигнете до този момент и инсталирате ЛЮБОВНИЦА 2.0 повече не опитвайте да минете на СЪПРУГА 2.0, защото проблемите ще бъдат по-големи. Горещо препоръчваме ЕРГЕН 2.0 и всички версии на ГАДЖЕТА Х.0. Ако не сте го направили ТРЯБВА ДА БЪДЕТЕ ГОТОВИ всеки момент да отворите продукта ИЗВИНЕНИЯ.ЕХЕ в комбинация с ЦВЕТЯ.ЕХЕ. Съветваме Ви да закупите пакета БИЖУТА с всички негови най-скъпи версии, пакетът НОВИ_ДРЕХИ, но само последните версии и ЛУКСОЗНИ_ВАКАНЦИИ, защото помагат за по-доброто функциониране на СЪПРУГА 1.0. При всяка намеса на СЪПРУГА 1.0 веднага да се отварят ДА_СКЪПА.ЕХЕ и ИМАШ_ПРАВО_СКЪПА.ЕХЕ. Да се внимава с евентуално отваряне на РУСАТА_СЕКРЕТАРКА_С_МИНИПОЛАТА_НЕ_ОТГОВАРЯ_НА_ТЕЛЕФОНА, защото са несъвместими със СЪПРУГА 1.0 и могат да причинят необратими щети. Прилагането на СЕКС_СЪБОТА_СУТРИН Х.0 започва само заедно с ДИАМАНТИ Х.0 всеки път с нова версия.

Благодарим Ви, че избрахте нашия продукт.

[111111]

и техните простички решения/отговори :

1. “Изчезна ми тука един файл….”

Не може да е изчезнал. В природата нищо не се губи. Ако е свален от пощата -вижте си temp или tmp директорията. Стъпка 2 - всички (ама наистина всички, даже и Microsoft Office ) документообработващи и прочие софтуери поддържат списък на последните 5 отваряни файла. Отворете си документа от там и го запишете на място, което ще вземете да запомните. Ако и това не работи - питайте колегата вдясно, който току-що си е “записал едно дискче”. Той по нищо не се различава от вас и няма никакъв проблем да клюцне ОК на някой досаден прозорец, нищо, че на него пише нещо от сорта на “Are you sure you want to permanently delete this file?” Е, тогава вече е ред на шамана-админ, който не винаги ще успее да се справи с предизвикателството. Простете му с усмивка, всеки е безсилен пред глупостта на другите.

2. “Тука един мейл не ще да замине….”

Тук е малко по-сложно. Трябва да прочетете и двата допълнителни реда, които се появяват след “Error sending message”. И, ако пише нещо от сорта на “no such user…”, “user unknown in virtual alias table” или пък “domain not found”, то тогава е редно да се усъмните поне за секундичка в собствената си непогрешимост и да проверите буква по буква адреса и домейна на получателя. Може даже да му се обадите за сверка. Крайно време е да повярвате, че пощенските сървъри не се забавляват, връщайки отговори като горните, а обикновено наистина срещат проблеми при изпращането, които в 98% от случаите са свързани със сбъркан адрес. Ааааааа, нали!!! То било velichkov.eu, а не velichkov.ue…

3. “Качих си на една дискетка едно файлче, а тука не ще да се отваря…”

Като начало - ако имате флопи и достъп до него, редно е горещо да благодарите на администраторите и ръководството. След което да си отговорите на следните 2 (два ) екзистенциални въпроса:

а) “Абе, аз за кой път я ползвам тая дискета?”

Ако отговорът е 3 или повече - прежалете документа и си го напишете наново или утре го донесете на нова дискета

б) “Къде пренесох дискетата?”

Ако отговорът е “в джоба, при телефона” или “в чантата си”, а в същото време чантата съдържа фибички, пилички и прочие възможни съдържатели на произволен вид и род магнитно поле - виж решението на въпрос а)

4. “Принтера нещо отказва…”

Обикновено принтерът отказва, когато му липсва хартия. Или е смачкана вътре.

5. “Дойде едно писмо, дето пише ‘Virus alert!!!’ и мене ме е страх да го отворя…”

Няма страшно. Вирусите нямат табиет да се идентифицират сами като такива. Обикновено подобно писмо е изпратено от антивирусната програма, седяща на входа на корпоративната ви мрежа. Спокойно отваряйте, дори и администратори с извратено чувство за хумор няма да ви прикачат вътре заразеното писмо да си го разгледате. Въпреки извратеното си чувство за хумор те наистина ЗНАЯТ и ВЯРВАТ, че ще го разгледате, стига само да ви дадат възможност за това. Що тогава да го отваряте ли? Ами, за да видите адреса на изпращача и да го напсувате по телефона за ниското му ниво на компютърна култура. Ще блеснете като ерудит, обещавам

6. “Компютъра нещо вие…”

Не вие компютърът, вие някой от вентилаторите. Ако някой ден компютър извие, то ще му е мноооооооого писнало… Тъй че проблемите се оправят бързичко, с едно просто почистване. Не, не хващайте отверката!!! Викнете поддръжка за вентилаторите, а вие си почистете около бюрото. Може и чистачка да викнете, няма проблем.

7. “Тука нямам достъп до един сайт…”

Ако е административно забранен, то ще бъдете изпратен към страница, която надлежно ще ви информира за този факт. В повечето случаи “The page cannot be found” или “Server not found” oзначават, че вашият администратор може да ви е полезен изключително малко, даже хич.

8. “Може ли да провериш дали една поща е получена?”

Не. Мога да проверя дали една поща е заминала. Мога също така да проверя дали сървърът, който отговаря за пощата на получателя, е върнал status “250 ОК”. Този статус означава, че сървърът отсреща е приел писмото за по-нататъшна обработка и аз не мога да знам от там насетне дали го е доставил на получателя, счел го е за СПАМ или получателят просто е решил да не го чете. Тъй че, ако ви интересува какво се е случило след “250 ОК”, то се обадете на получателя или хвърляйте боб/телбод/кламери. А преди “250 ОК” се получават грешки, които обикновено достигат с обратен мейл до вас. Хммммммм, май и тук не съм особено полезен, а?

9. “Може ли да прехвърля 65 мегабайта файл по пощата?”

Не. Има значително по-интелигентни решения за целта. Да оставим настрани простичкия факт, че малко от пощите/админите допускат нещо такова да се сбъдне. Най-малкото е проява на лош вкус да задръстите някого.

10. “Следите ли ми трафика, четете ли ми пощата и прочие…..?”

Това ми е любимо, затова го оставих за последно. И така - може ли един администратор да следи трафик и да чете поща? Разбира се. В линукс по подразбиране са на разположение достатъчно на брой технически средства за осъществяване на подобни цели. Да не говорим за необятното поле на Мрежата, където циркулират още пет-шеснайсе пъти по толкова безплатни инструменти. Всеки един администратор (ако е запознат как се ползват тези инструменти, разбира се) е в състояние да направи пълна справка за посетени сайтове, времетраене на престой по тя, с кой сте си писали, кой ви е писал, с кой сте си чатили, както и доста подробно съдържание на всичко гореописано. Уплаших ли ви? Е, тук идва голямата изненада:

Никой администратор не се занимава с подобни неща. Изключения са само ако му е наредено или ако има комбинация от лични взаимоотношения/нездрав интерес от него към вас. Ако му е наредено - той обикновено, въпреки присъщата си завеяност, се е снабдил със съответните документи, които показват кой и на какво основание му е наредил. А ако са лични взаимоотношения - е, извинявайте, ма кой каквото си направи. Но пак - трябва изключииииииииииииително много да е изтрещял, та да изпадне в подобно състояние. Нещо, което поне от мен е рядко наблюдавано.

[111111]

Крайно време е правителството да обърне повече внимание на хората

пострадали от Линукс, така както то се грижи за болни, пострадали

от войни, болести и природни бедствия. Всички знаем как другаря

Костов закупи магаре на баба Пена, пострадала от наводнение. В негова

чест магарето бе кръстено "Иван Костов" от признателната селянка.

Фактът бе достойно отбелязан в Календара на успехите на правителството,

като успех Но 4, а снимка на "магарето" бе поместена още на първа

страница!

Е та думата ми е че същите грижи трябва да се полагат за пострадалите

от Линукс! Добре известно е какви фатални и необратими умствени, мозъчни,

ментални и психически поражениа върху акъла и съзнанието на хората

нанася Линукса. Ами как да охарактеризираме иначе хора които са способни

да кажат:

Единия: "Новата фрее дистрибуция на QNX излезе!"

Другия: "QNX-а излезе преди повече от 2 месеца"

И първия: "QNX съществува вече *20 години*! "

И се започва един безкраен спор чия пишка е по-дълга!

Все още не ми вярвате за вредата от Линукса, нали? Ами огледайте се

наоколо. И в Ада да бях попаднал, чак толкова много вопли и стенания

нямаше да чуя!

"Помощ, помощ, .. Не ми работи... Модема! "

"Помощ, помощ, .. Не ми работи... Мишката! " (1)

"Помощ, помощ, .. Да му е*а майката! "

Така че предлагам правителството да се заеме сериозно с въпроса, болните

да се лекуват, принудително ако трябва, там Карлуково ли ще е, Курило ли

ще е, да се спретне нещо и да се стационират хората.

Under Jolly Roger! !

ПС. Не съм забравил че обещах втора част на "Новина важна! ", очаквайте скоро най-новите приключения на студента Линокс и неговото чудно изобретение! Ще научите и за проблемите които е имал след като се

окомплектовал с накладки от МКомплект 33!

(1) За проблемите с мишката под линукс четете "Скъпи бездарни линукс лузъри" от същия автор, статия останала незаслужено незабелязана и вече изпаднала на втора страница.

[111111]

Пиша ви това кратко писъмце за да ви светна по някои въпроси от общ характер.

Та бях въвлечен в един разговор напоследък относно кирилизациата на ЛИНУХ където един ревеше че нямал кирилица и беше решил че е заради това че БГ програмистите са тъпи. Нищо подобно. Причината е че няма програмисти под ЛИНУХ. Или си програмист или си под ЛИНУХ - виж по-долу защо.

Та какви са хората които прокламират линукса и плюят Уиндоус? В голямото си мнозинство това са хора бездарни, некадърни и посредствени. Те не са безумно тъпи, защото след четене ден и нощ на книжки за линукс все пак са понаучили нещо (как да си инсталират мишката, примерно) но не търсете у такива хора и капчица интелигентност, творческо мислене или свежи идеи.

Тия хора никога не разбраха че компютъра е не ЦЕЛ, а СРЕДСТВО да си върши човек работата. Ето аз примерно си имам работа, върша си я и без компютър, но в отделни аспекти компютъра улеснява много или е просто незаменим. Трябва ли да загубя примерно 3 години за да чета книжки за ЛИНУХ и да "обучавам" компютъра да прави елементарни неща (като да има мишка или модем) за да мога да си свърша една най-елементарна работа?

А имат ли работа ЛИНУХ почитателите? Естествено че не. Те използват ЛИНУХ-а за уютно прикритие на собствената си бездарност и некадърност. Понеже няма по страшно от това да те сложат пред клавиатурата на супер бърз компютър и да ти кажат - аиде сега работи. Работиш ако можеш, знаеш какво и как, с една дума ако си интелигентен.

Какво ще свърши като сложиш един посредствен ЛИНУХ-looser пред Уиндоус? Нищо, ама и веднага ще си проличи! Понеже под Уиндоус не можеш да се базикаш, да "компилираш", да "инсталираш" и пр. Под Уиндоус можеш само да работиш ако имаш идеите какво и как. И точно затова линуксчиите МРАЗЯТ Уиндоус-а. МРАЗЯТ и уиндоус-потребителите понеже знаят че всяка най-тъпа секретарка ще свърши под Уиндоус много повече работа от тях, да не говорим за интелигентен човек.

Понеже те, горките, така и не се научиха дори да ползват уорд или ексел и още си пишат на жое (пълен аналог на пе-два за тия дето не знаят какво е това). Като правило линукс-"специалиста" никога не успява да усвои дори един компютърен език до ниво че да напише смислено приложение на него. (Това отговаря ли на въпроса защо няма кирилица под ЛИНУХ? - виж началото.) Попитаите някои такъв "спец" какво прави на компютъра и тои ще отклони въпроса с "аз работя под ЛИНУХ! ". Което иде да рече "Твърде тъп си да ти обиаснявам".

А смисъла е "Използвам ЛИНУХ-а за да заблуждавам хората дето нещат да си прекарат живота в четене на ЛИНУХ-книжки, а и самя себе си, че уж правя нещо за да не лъсне собствената ми посредственост! " ЛИНУХ-а се превръща в ЦЕЛ (или по точо - самоцел) за такива хора вместо в средство. И се оказва в един момент че не линуксчиата работи на компютър ,а компютъра работи на линуксчията - то е като да имаш кола, но вместо да иа караш, по цял ден да лежиш под нея и да я "настройваш". И като се има предвид че компютъра е просто един идиот които смята бързо - правете си сметка за линуксчиата - тои дори и бързо не смята.

"Уиндоуса забива" - първото нещо което веднага ще ви кажат. "все още не си разбрал, че съществува такова нещо като "blue screen of death"" - ми разправя един които освен всичко е и неграмотен. Ами не съм разбрал и сигурно си има причина че не съм разбрал. Защото забиват крадените Уиндоус-версии на компютри - сбиротек. Защо моя Уиндоус на моя Dell не забива? И още нещо - колкото е по-съвършен един механизам толкова по-лесно тои може да се развали. Да, Уиндоус не е дурако-устоичива система, уважаеми другари-линуксчии! Та не е чудно че именно точно вашите Уиндоуси забиват. И друго - това което никога не забива се казва РК-1 (ще рече ръчна количка с едно колело). Каруцата също НИКОГА не забива, понеже е 100% АДСКИ ДЪРВЕНА! Ако тръгнете на път с мерцедес я гума ше му се спука, я бензина ще свърши, или дори ще ви го откраднат. Ако искате да сте 100% сигурни че ще стигнете, пътуваите само с ДЪРВЕНА каруца. Аз моя избор съм го направил. На ДЪРВЕНИ каруци не се возя и на още по- ДЪРВЕНИ системи като линукс-а не работиа.

"Уиндоуса струва пари ,а линукса - нито жълта стотинка" - ще ви кажат още. Смисъла на това е толкова понятен че изобщо не смятам да го коментирам. Щом нещо и жълта стотинка не струва обикновено има защо.

Та линуксчиите инсталират, компилират, една версия, друга, трета, ... Да им минава времето. "Работят". И разбира се измислят вицове за Бил Гейтс.

Казал Бил Гейтс даите да излезем и да влезем и може да тръгне! хахаха, да се попикаеш от смях ).

Но защо е тая омраза към Бил Гейтс - нали те нито му купуват, нито му ползват продуктите. Причината е друга и се корени както казах вече, че като правило линуксчиите са адски посредствени и бездарни. Такива хора винаги обясняват чуждия успех така: "Ами тои успя, обаче.. Получи завещание, ... Наследи нефтен кладенец, .... Другарите вложиха много капитали в него... За всеки чужд успех си има обяснение, понеже иначе трябва да обяснят собствениа си неуспех с това че са посредствени. Схемата работи перфектно.

Ето например, Бил Гейтс, най-богатиат човек в света успя, обаче.... Обаче... Опс! Нещо не е наред! Схващате ли? Бил Гейтс успя единствено благодарение на собствената си интелигентност. Успя както нито един линуксчиа никога няма да успее. И то точно в сферата където тиа хора се мислят за специалисти - компютърните технологии. И естествено такъв човек триабва да бъде МРАЗЕН и ПРЕЗИРАН. За мене обаче тои е пример за подражание, както за всеки друг млад и интелигентен човек.

Наздраве!

Ваш предан БГ Програмист

ПС. Това е принципно мнение и не засяга отделни личности.

[111111]

Дневникът на админ-а

Понеделник:

Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Във фирмата всички гледат като оксиженисти 3-ти разряд. Реших да си почина малко след почивните дни. Затворих се в кабинета, изключих телефона, гледах филмчета, играх CS.

Вторник:

Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Покрих се до 9. И кой идиот ми звъни в 8 и 30 ? Ако съдя по номера – от счетоводството. Второ обаждане точно в 9. Мразя ги тия ! Искат да им включа компютъра. Странно – в петък всичко си беше ключено и работеше. Занасям се до тяхната стая. Отварям вратата и ръката ми инстинктивно отива на мястото, където ( като бях в казармата ) стоеше кобура. Направили си „вътрешно преаранжиране”... Всички кабели наискубани и намотани на купчина. Всички розетки – грижливо затиснати с шкафове и столове. Мрежовия НР5100 – разкостен на модули ( явно не им стигала силица да го местят целия, а после не им стигнал акъл да го съберат ). А в мен гледат 8 чифта очи, надяващи се на помощ. К’во да правя – налага се на им ударя едно рамо. Мамка им, как са успели ТАКА да ги оплетат тия кабели ? Стоявам ги да разплитат, а аз отивам да пускам първия компютър. Пуснах 6, като пътьом изплюсках половин кутия бонбони ( повече не можах, не обичам шоколад ) и забърсах един телбод ( вече си имам 8 ). 2 компютъра сложили в онази част на стаята, където няма розетки, нито контакти. Злорадо обяснявам, че докато не намерят удължител, нищо няма да включа. Тръгвайки си забърсвам готина острилка за моливи. Отивам при геолозите. Страшни пичове са ! Любимия ми отдел ! При тях винаги има нещо за плюскане и въобще са готини хора. Поседях при началника им, пихме кафе. Подарих им два нови пада и 2 оптични мишки. Прибрах се в кабинета.

Чукане на вратата.

Влиза любимата ми юристка ( 26 годишна, неомъжена, собствена квартира ).

- Макси, а оптична мишка имаш ли ?

- А на теб за какво ти е ?Нали скоро ти дадох нова ?

- Да, ама оптичната по хубаво се търкаля по падчето.

Дадох и обикновенна мишка в прозрачен корпус с лампичка вътре. Като включиш компа и мишката свети в красив виолетов цвят ( Тия оптична от топчеста не различават ! ). Получавам целувка по бузата и нежно намигване. Настроението ми рязко се покачва. След секунди връхлита приятелката й (30 годишна, разведена, собствена квартира ) със същия въпрос... явно е чакала на вратата. Тържествено връчвам същото устройство. Получавам въздушна целувка и два бонбона. Майната му, трябва отвън да окача табела „Админа шоколад и бонбони не пие !” Но настроението е по-добре. Ихаа, то дошъл обяд. Къде ще плюскам ? У тях ще плюскам ! Пътьом изхвърлих бонбоните.

Наядох се като попско чадо на Задушница. Седнахме да пием кафе. Сметанката си я прибрах. Питат, харесали ли са ми бонбоните ? Отговарям, че да, разбира се.

-А на теб какво ти се падна ?

Мамка му... какво може да бъде ? Добре, че видях кутията.

- Ми единия с вафла, другия с лешник

- Заповядай, вземи си още !

- А, благодаря красавице, трябва да бягам !

След обяда отивам в подчинения филиал на института.

При геолизите. Към час поседях, поговорихме с програмиста и тръгнах да слагам 8 нови компютъра. Настроението ми го преебаха още в първия кабинет: седя и меланхолично гледам процентите на инсталацията ме питат „Как е, не работи ли ?”. Инсталирах. Отговорих на тъпите въпроси. Плюскане не дават. Забърсах си кутийка телчета за телбода. Събирам си нещата, за да си тръгвам и изведнъж древния дядо-геолог се събужда:

- Млади човече, а защо не сменихте клавиатурата и мишката ?

- Защо ? Те са абсолютно еднакви – от една партида са. Тези ви ги сложих преди седмица.

- Млади човече, а как ви е името ?

- Оран Гутанович, викам, Аз съм от руските републики ( колкото и странно да е, дядото това го преглътна )

- Оран Гутанович, при нас ще има инвентаризация и ще изглеждаме много глупаво, ако компютъра няма неговата си мишка и клавиатура.

Дядо, не на мене тия.

- Те не се инвентаризират, това са консумативи.

- А може ли да ми дадете телефона на вашия началник ?

- Може разбира се !

Давам телефона на програмиста. Бързо го предупреждавам по месинджъра, за очаквания разговор.

Дядото демонстративно включва спикъра и набира номера. Разговора няма да привеждам – той се състоеше от реплики на дядото и въпроси на програмиста „Е, и к’во ?”. След осмото „Е, и к’во ?” дядото се предава. Аз отивам в следващия кабинет. Там още от вратата ми предлагат кафе. Не отказвам.

- Вземете си бонбони.

- А, не благодаря, аз сладко не пия... тъй де, не ям. Наденички има ли?

Дават ми бутерброд със сирене. Започвам да ги обичам. След втория разбирам, че ако изям още един, няма да мога да работя. Инсталирам 4 компютъра, отивам да пия кафе с бутербродците. Ох, повече не мога да ям, смъквам се към кабинета на програмиста, ще играем CS. Пътьом ме дръпнаха в някакъв кабинет – да им помогна да разпечатат телефонния указател на града. Тия са идиоти ! Е, какво, мен к’во ме боли ? 240 хиляди реда на шрифт 14 пункта... Пращам го за печат. Затваряме се с програмиста в администраторската и бичим CS до вечерта.

Сряда:

До 3 през ноща се пукахме на CS. Отивам на работа в 9. Мда.. последната бира май не трябваше да я пия.. Странно, никой не звъни. Аха, аз съм си изключил телефона. Идват от развойния отдел. „Не ни работи принтера”. Добре де, пингвам ги, без да си мърдам от мястото. Целия отдел го няма в мрежата. Ще трябва да бия път до 3-тия етаж.

Както предполагах – не работи хъб-а. С последна надежда поглеждам под бюрото – хъба е изключен от контакта. Включвам, изслушвам „ама ние не сме го пипали” и си бия камшика. След 30 минути ми звънят пак. Със същия проблем. Подозирам – по същата причина. Катеря се до третия етаж. Както предполагах – хъба е изскубан отново, вместо него е включен някакъв кабел. Дърпам кабела, включвам хъба и питам работещата на компютъра за чий х... защо ми изключва хъба постоянно.

- А ти защо постоянно ми изключваш колонките ?

- Да ти... аа, ( обяснявам каква е тази кутийка със зелените лампички )

За да не връщам омотавам щепселите и целия разклонител с тиксо. Тръгвам си с тиксото в джоба.

До обяд остава един час, затова се покривам в кабинета и си вземам една бира от сървърния шкаф. Този шкаф е страшен – набичил съм климатика му на +5 градуса и става за съхранение на бира и други течности. След обеда шефа влита и пита защо от склада се оплакват, че съм им „сипал стар тонер” в копира. Отивам в склада. Бавничко се разхождам из отдела. Копира стои на някакви дъски под ъгъ 30 градуса (специално го мерих с транспортир ) Тонера естествено се е изсипал и машината не копира. Навиках им се. В отговор чух „Ами ние така го сложихме и той си работеше”. Накарах ги да преместят копира на най-неудобното място и си тръгнах заедно с транспортира.

Точно си взех още една бира от шкафа и си пуснах филмче и се чука на вратата. В пролуката се провира ококорена потребителска мутра.

- Ъъъ, такова, на мен не ми работи компютъра...

- И ?

- Амииии, такова... той почна да бръмчи... и аз го хлопнах и той повече не ще да тръгне. Какво да натисна да се оправи ?

( Мамка ти. А да искаш аз да ти хлопна един ? По тиквата ? )

- Я донесете компютъра тук, ще го погледна.

Мутрата изчезва и се появява след 15 минути с кутията. Както предполагах, преебал се е диска. Обяснявам му ситуацията, че информацията си е заминала, че няма възстановяване, сложих му нов диск, „опрозорчих” го и го пратих да си ходи. След час се връща с хитра физиономия:

- А може ли да си взема стария диск, уговорих се да ми го възстановят ?

- Вземай, само после го върни

При нас в града има 3 или 4 компютърни магазина, а гаранция въобще няма. И без това няма да го занесе още месец.

Точно реших, че може да разпусна и на хоризонта се появява още един посетител. Иска диск. Не уточни какъв. Учтиво ( вече в нелоша форма на алкохолна интоксикация ) му връчих древна 5 инчова дискета. Взе я. А аз се изненадах и започнах да засичам след колко време ще се върне. ( на предишната ми работа такъв майтап ми струва месечната премия, но обикновенно хората се усмихват и искат нормален диск ). Колкото и да е странно, оня се върна след половин час:

- Не ми се отваря ЦеДе-то...

- А вие какво направихте преди това ( започвам да подозирам, че на този свят има още един идиот, който ще разреже опаковката на дискетата и ще навре магнитния диск в CD-то )

- Ами.. извадих вашия диск от опаковката и го сложих в ЦеДе-то...

- Добрее.... донесете компютъра ( докато още не са ме уволнили )

Понеже вече са ме лишили от премия, пък и ми връчиха писмено предупреждение, бързичко разглобявам машината и давейки се от смях, разглобих устройството и извадих от него размазаната дискетка. След това върнах машината и си бих камшика от работа.

[highlight]продължава[/highlight]

[111111]

[highlight]продължение[/highlight]

Четвъртък:

Днес имам среща. Появявам се в костюм, бяла риза и вратовръзка. Композицията се завършва със златна игла с диаман. От мен се носи аромат на „Олд спайс” и скъпи цигари. Народа е в шок. Свикнали са да ме виждат с дънки, маратонки, тениска на AC/DC и дънково яке със значка „Тракторист на годината”. Почват да се чудят дали съм добре. За изумление на охраната вадя ключ и отварям вратата с него, а не както обикновенно с отвертката. Като поздравявам, народа диво се озърта, защото не знаят какво да очакват от мен. Звънят от счетоводството.

Аз: - Добро утро ( от другата страна се чува удивено мълчание. Чудят се дали не са сбъркали номера )

- Ъъъъ... Максим ?

- Да ?

- Ъъъъ...при нас, такова... електронната поща не работи.

- Сега идвам.

От другата страна изпускат слушалката. Качвам се, поздравявам. Народа ме гледа с опасение.

- Мда... и на кой не му работи пощата ?

Пауза. Тих глас:

- На мен

- Госпожо Петрова, като пишете адреса, не пишете www.mail.bg, а pupkin@mail.bg. Запомнихте ли ? Някой да има да пита нещо друго ?

Напускам помещението, съпроводен от удивени погледи.

Следваща точка от маршрута – юристите. Там са доставили нов, както му викат всички „ксерокс”. Отварям кашона, вадя копира. Младока Женя се хвърля да ми помага. Ало, дребен, къде се буташ ? На мен бицепса ми е колкото крака ти. Ама сам ти го изпроси, на, дръж ! Връчвам му го. Раздава се звук на рязко натоварени прешлени, лицето на младока става пурпурно, а той се бори да запази равновесие. В края на краищата със замах го тряска на масата, като при това си затиска пръстите. Идва моя ред:

- Ей ! Леко бе ! Ти какво, не можеш ли да го оставиш нормално ? Защо трябва да го удряш така ? Я по-добре го метни от балкона, направо на боклука!!

- Ама той тежи...

- А кой ти каза, че е лек ? Що се буташ тогава ?

Приближава се началничката на юристите. От нея се страхуват повече, отколкото от мен. А това е достойно за уважение. Поне хока по-майсторски от мен:

- А ако го беше потрошил ? Печалбата ни за половин година заминаваше! И въобще погледни се ! Изгеждаш като сдъвкан и изплют! Небръснат, рошав, негладен костюм, ризата също негладена, че и си я натъпкал в панталона както ти падне. А я погледни Максим ! Като от списание изваден ! В обедната почивка да се подстрижеш, а сега марш да се бръснеш !

Новобранеца, червен като рак, излетя като куршум от стаята. Аз със доволен вид започвам да сглобявам копира. Мдаа, готово, остава само да го настроя ( който не знае – преди първото копиране трябва да се мине през всичките зашморцани менюта и да се настроят хиляда параметъра, иначе копира може да се преебе безвъзвратно ). Отивам да пия кафе с началничката преди окончателната фаза на инсталацията. Разполагам се в креслото, като забърсвам няколко плода от купата. След няколко минути се обръщам:

- ААААА !! Не ! Стой !

Някаква лелка, фиксирала копира и решила да го пробва. От копира вече излизаше плътно черен лист, направо втвърден от количеството тонер. „А ! Ама той не работи!” Бля, а ти къде си буташ кривите пръстенца, ма ? Следващите 30 минути отиват за отстраняване на последствията и обучение на персонала. Напускам отдела с връзка банани, в качеството на благодарност.

Оф, уморих се. До обяд се мотах по форумите. Ама трябва да се обядва... Я да погледнем лога. Аха ! Някой сваля картинки на каки ? Ето при кой ще обядвам... Енергетиците. Приятел съм с тях. Влизам при тях с поздрав:

- Чиф го дървите, тука а ?

- А, Макс, здрасти ! Тък ще обядваме, сядай! А може ли да свалим малко картинки ?

- Може бе,мътните... сваляйте на воля, само сложете кафето.

След обяда отивам в базата. Нещо им бил мажел копира. Махнах девелопера. Ми ще маже, контейнера за отработен тонер е пълен догоре. Питам за кутийка да изсипя тонера. Не дадоха. Сами са си виновни. Изсипвам тонера в кенефа. А тонера не се мокри. И не потъва. И ако пикаеш отгоре се вдига до тавана. Сядам и сглобявам копира обратно. В коридора изведнъж започват да се раздават майни, в стаята влита човек, приличащ на миньор, работил 2 смени една след друга. Чакай да позная къде е пикал. Като си махна очилата заприлича на Мики Маус. Аз истерично се зарових в копира. След отстраняването на всички проблеми пих кафе със склададжиите и изплюсках половин торта... Е, обратно към работното място да дописвам програмата на С за девойката, която днес ще поканя на кафе. А ето я и нея !

- Слънчице, харесва ли ти програмката ?

- Мъррр...

По нататък не ви засяга...

Петък

Закъснях за работа. Недоспал съм. Дойдох с костюма, но без вратовръзка. Народа все още се впечатлява, но омачкания ми вид и откъснатото копче на сакото ги успокояват малко. Отворих си стаята с отверка, наблъсках кафе-машината за силно кафе, изключих проксито ( майната им, ще поседят без Интернет ) и запалих цигара. Неее, днес не ми се работи. От скука залепих на сървърното знак за радиоактивност, дано да почнат да влизат по-рядко. Обади се шефа и злорадо ми обясни, че днес ще имам стажант на лятна практика. Е, какво, ще го видим тоя. На вратата се появява срамежлива стажантска муцуна.

- Здрасти, влизай ! Как се казваш ?

- Васил.. Тоест Васко

- Ей там са кафето и чашите, обслужвай се.

Телефона прекъсна удоволствието от кафето. Обаждат се от приемната за малкия им плосък копир. След като им оправихме проблема, реших да сваля стажанта в работилницата, за да не ни досаждат. Тъкмо ще помогне и ще подреди инструментите на смотания рафт. Естествено пътьом забърсахме няколко студени бири от сървърния шкаф. А работилницата ми е мечта работа – едно помещение със собствен изход от сградата. За него знаят само шефа и телефониста. Има мивка, малък билярд и надуваем матрак, в случай на пренощуване. На стената до масата е заковано дъно, а кабелите висят на масата. Страшно удобно за тестване на хардуер. В работилницата цари пълен бардак...по-скоро ентропия. Аз сам по себе си съм концентратор на ентропия. А по законите на термодинамиката, ако не се предприемат никакви действия ентропията се стреми към безкрайност... Мда, така и изглежда.

- И ти на кво програмираш ?

- Ми на С++, на Фортран, HTML, Perl, Java

- Супер, значи ще ремонтираш принтер ! Всеки програмист просто трябва да може да ремонтира принтер !

Връчвам на шашардисания Васко НР LaserJet1100 и отвертка. Мда... Това трябва да се види. Явно отвертка е пипал за последно в часовете по трудово в училище. Е, нищо, търпение и труд... С моя и божията помощ капака е махнат за 10 минути. Е какво пък, вади. Виждаш ли тази квадратна джажа ? Това е транслокатора. Правило 1: като намериш транслокатора, търсиш гравицапа. Вася се изхили и засмука прискрипания пръст. След час вече знаеше що е то фюзер и се научи да сменя термолентата. След това ми помогна да залепим падналата плочка на стената. Добре.. време е да му покажем суровата страна на живота. Отиваме в счетоводството, ще инсталираме новия принтер и ще разберем защо забива единия компютър.

- Здравейте, позволете да ви представя новия ни сътрудник Васко !

- Колко сладък младеж ! И той като теб ли е програмист ?

- ( Оф, кога ли тия ще запомнят думичката админстратор? ) Дааа !

- А вие сега принтер ще ни сложите ли ?

- Според вас защо сме дошли ?

- А той хубав ли е ? Принтера де ?

- Страшен ! Стерео, със вграден транслокатор. ( гледат ме с уважение )

Идва ред и на забиващия компютър. Включвам, раздава се бръмчене. Мда.. ще сменяме вентилатор.

- Какво ми е на компютъра ?

- Счупил се е

- И какво да правя ?

- Ми оставете ме да го оправя

Стажанта взема кутията, аз няколко бисквити и слизаме в сървърното. Докато стажанта сменя вентилатора, аз свалям процесора -2800 и слагам вместо него Р4-2000. На мен 2800 ми трябва повече. Доприпка една лелка от човешки ресурси и каза, че на мен „пак не ми работи сървъра”. Отидох. Е, да, разбира се, когато лелката не може да си направи скапаната таблица в Ексел, то не ми работи сървъра. Наистина – живота на админа е пълна скука, до момента в който не появят тия с кривите пръстенца !

Е, време е за обед. В обедната почивка си ходих до вкъщи и се преоблякох. Предстои ни доста мръсна работа.

Задачата ни се състои в опъването на мрежа в единия кабинет. Ще трябва да разглобяваме окачения таван в коридора. Мда.. отдавна не съм се катерчил по стълби. Кой идиот е опъвал мрежи по таВААААААА.... Е, в общи линии се подхлъзнах на стпенката и по пътя надолу отнесох половината палма под мен. Я сега ролята на Тарзан да поеме стажанта. Като свършихме с работата, взех изкубнатото листо от палмата и го посадих в моя кабинет в кутия от натурален сок. След като свалихме стреса с две бутилки Каменица взех за ремонт един мастилено-струен. Такъв на стажанта не се поверява. Новобранеца пратих за бира, а се захванах. Олеле, колко осран принтер. Към края на оправянето се бях омазал с толкоз разноцветно мастило, че приличах на картина на вълнисто папагалче, нарисувана от авангардист. За сметка на това стажанта се върна с 4 бири и нелошо количество риба. Ще стане програмист от него ! За днес остана само да върнем компютъра на счетоводството. Мразя да инсталирам компютри. Трябва да се навирам под всевъзможни бюра, зад шкафове и да се боря със всякакви омотани кабели. Трябва компютърните маси да се проектират от администратори, а не от шибани дизайнери. И в този случай не мога да се докопам до мрежовия кабел. Питам за нещо криво и тънко, а лелката на която е компютъра пита „ А може би аз с крак ?” Едвам изпълзях изпод бюрото. Мда.. с тия юзери не се скучае... Изтупах прахоляка от дънките и се смъкнах в сървърното да пием бира със стажанта и да се пуцаме на CS.

Взето от : http://slang.od.ua/

Преведено/побългарено: singu

[edemy2001]

"Нещо им бил мажел копира. Махнах девелопера. Ми ще маже, контейнера за отработен тонер е пълен догоре. Питам за кутийка да изсипя тонера. Не дадоха. Сами са си виновни. Изсипвам тонера в кенефа. А тонера не се мокри. И не потъва. И ако пикаеш отгоре се вдига до тавана. Сядам и сглобявам копира обратно. В коридора изведнъж започват да се раздават майни, в стаята влита човек, приличащ на миньор, работил 2 смени една след друга. Чакай да позная къде е пикал. Като си махна очилата заприлича на Мики Маус."

Ееееее, това вече е върха! Щях да се напишкам от смях!!!!!    Хахахахахахахахахаха........... ;D ;D

[111111]

е не е като да сложиш мая в попрепълнено дворно WC