Администратор kokaracha Отговорено 19 Декември, 2013 Администратор Доклад Сподели Отговорено 19 Декември, 2013 Да си прзная,нищо не разбрах от тая функционалност.Къде точно трябваше да я видя ? Use since OpenBSD 3.x FreeBSD 4.x Centos 5.x Debian 3.x Ubuntu 7.x Аз съм фен на OpenWRT. Горчивината от лошото качество остава дълго след като е преминало удоволствието от ниската цена. _____________________________ ___|____|____|____|____|____|__ _|____|____|____|____|____|____ ___|____|_ Удряй _|____|____|__ _|____|___ главата ___|____|____ ___|____|_ си тук!! |____|____|__ _|____|____|____|____|____|____ ___|____|____|____|____|____|__ Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Balthazar Отговорено 19 Декември, 2013 Доклад Сподели Отговорено 19 Декември, 2013 Нещо не схващам идеята на тоя firewall с връзката на разговора реално каквото можеш да направиш с iptables можеш да го направиш и с ipfw,pf и т.н Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Администратор Самуил Арсов Отговорено 19 Декември, 2013 Администратор Доклад Сподели Отговорено 19 Декември, 2013 (Редактирано) Хем не схващате какво прави firewall-a (има коментари навсякъде в скрипта) , хем пък и там можело същото - както и да е. Весели празници на всички ! Редактирано 19 Декември, 2013 от samyil https://itservice-bg.net Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mysticall Отговорено 19 Декември, 2013 Автор Доклад Сподели Отговорено 19 Декември, 2013 Някой използва ли Fedora за мрежови решения (ISP рутер) и как се държи? Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
MiPSus Отговорено 19 Декември, 2013 Доклад Сподели Отговорено 19 Декември, 2013 Най-хубавата операционна система, колеги е тази която познавате най-добре! ... и яз можем, и тате може, ма козата си сака пръч! Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Balthazar Отговорено 19 Декември, 2013 Доклад Сподели Отговорено 19 Декември, 2013 Идеята не е в това дали схващаме какво прави или какво не прави firewall-a не говорих за това дали го схващаме а и не виждам какво има което не може да се направи с pf и ipfw разликата е в това не дали може да се направи а дали ти можеш да го направиш . Най-хубавата операционна система, колеги е тази която познавате най-добре! Точно Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
MiPSus Отговорено 21 Декември, 2013 Доклад Сподели Отговорено 21 Декември, 2013 (Редактирано) А и при достатъчна мощност ( i3@3.5GHz + 2х Broadcom 57xx) всяка OS си работи добре: И аз да се похваля с новите придобивки Редактирано 21 Декември, 2013 от MiPSus 1 ... и яз можем, и тате може, ма козата си сака пръч! Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Balthazar Отговорено 22 Декември, 2013 Доклад Сподели Отговорено 22 Декември, 2013 Много добре изглежда Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
bgpepi Отговорено 25 Декември, 2013 Доклад Сподели Отговорено 25 Декември, 2013 (Редактирано) Интересна констатация. Трябва първо да се разгледат продуктите на тези компании, които се предлагат с линукс или работят и с линукс, и за кой пазарен дял са насочени. Едвали има някой, който да се занимава малко по-сериозно с мрежи и да не може да работи с линукс или поне да е чувал за него. По-голяма част от потребителите първо се запознават и свикват да работят с линукс, за сметка на BSD, който остава на заден план. Не искам да поценявам факта, че линукс се развива много по-бързо от BSD и е по-атрактивен за използване на домашните компютри. Както Тодор Лазаров спомена, лиценза също е от значение. Факт е че много повече хора използват и разработват линукс в сравнение с BSD. Ако рагледаме домашните рутери, за които компаниите нямат интерес и немогат да вземат допълнителни пари за софтуера, а искат само да продадат продукта си, съвсем нормално е да изберат линукс. При положение, че вече голяма част от работата е свършена в проекти като http://www.dd-wrt.com/site/index, защо да се занимават тепърва да създават нещо тяхно базирано на BSD. Продукта им също би се търсел от ентусиасти, ако работи с DD-WRT. Мисля си, че когато става въпрос за нещо комерсиално и за развитие в дългосрочен план везните клонят към BSD. http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_products_based_on_FreeBSD - интересен списък на продукти базирани на FreeBSD. BSD лиценза позволява да направите промени и да затворите кода. Поради тази причина според мен е напълно нормално корпорации като Juniper Networks и продукта им JUNOS да бъде базиран на FreeBSD. Подобряват кода и го затварят, за да няма автогол. В този случай усилията за разработка на кода са напълно оправдани, понеже клиентите плащат допълнителни пари за софтуера. Помислете дали на Red Hat им е приятно, когато от CentOS прекомпилират пакетите с техните кръпки и предлагат безплатена алтернатива на Red Hat Enterprise Linux. Red Hat никога, ама никога не са имали проблем с комюнити като Centos и Scientific -всеки от тях има свой собствен път. Тънката разлика е че CentOS следва почти на 100% редхат(като изключим голямото рамо което удариха последната година на XEN да се предлага като алтернативен хипервайзер) , докато дистрибуцията на ферми-лабс леко променя и не следва плътно това което предлага редхат. Примерно замениха основния десктоп гном в 6 цата с IceWM и 7-8 други пакета които не присъстват в редхат. Red Hat имаха само един проблем с клонингите и това беше Oracle Linux -когато решиха да им подбиват цените на практика с тяхната ентерпрайз дистрибуция, затова и 6-цата на CentOS толкоз се забави в началото. Има доста голяма разлика между GNU/Linux дистрибуциите и BSD операционните системи -основно в това кой ги поддържа,разработва -както и лиценза оказва съществено значение разбира се. Ето и последния доклад(на руски) за разработката на GNU/Linux ядрото: С момента начала сбора статистики в 2005 году в разработке ядра приняло участие около 10 тысяч разработчиков из более чем 1000 различных компаний. За последний год к разработке присоединилось более 1100 новых разработчиков и 225 новых компаний. За год было добавлено 92 тыс. изменений от 3738 разработчиков, представляющих 536 компаний. Ядро 3.10 побило рекорд по числу вовлечённых в его создание участников (изменения приняты от 1391 разработчиков). С момента выпуска 3.3 наибольший вклад в развитие ядра внесли корпорации Red Hat, Intel, Texas Instruments, Linaro, SUSE, IBM, Samsung, Google, Vision Engraving Systems и Wolfson Microelectronics. Занимавшая в прошлом рейтинге 17 место компания Microsoft, в нынешнем рейтинге не попала в список заметных участников разработки. Также из списка пропала компания Nokia, которая ранее занимала 10 место. В десятку наиболее активных участников разработки вошли компании Google и Samsung. В рейтинг впервые вошла компания NVIDIA. Растёт вклад компаний развивающих мобильные и встраиваемые решения. Например, если в прошлом отчёте Linaro, Samsung и TI вместе внесли 4.4% изменений, то в новом отчёте ими было внесено 11% изменений. Существенно вырос темп развития Linux: в среднем каждый час в ядро принимается 7.14 изменений (год назад фиксировалось в среднем 6 изменений в час), в день - 171 изменение, в неделю - 1200. На подготовку нового выпуска ядра в среднем уходит 70 дней, год назад этот показатель составлял 80 дней. 80% всех вносимых в ядро изменений сделаны разработчиками, которые получили оплату за данную работу. В прошлом году доля оплачиваемых разработчиков составляла 75%, Только 13.6% (в прошлом году - 14.6%) изменений созданы на голом энтузиазме и не имеют принадлежности к корпорациям, 0.9% (в прошлом году - 1.3%) изменений созданы образовательными учреждениями. Происхождение 3.3% (ранее 5.1%) кода достоверно установить не удалось. Причины участия компаний в разработке Linux-ядра: Компании, подобные IBM, AMD, ARM, Intel, SGI, MIPS, Freescale, HP, Broadcom, NVIDIA и Fujitsu, заинтересованы в достойной работе Linux на их оборудовании; Дистрибьюторам, таким как Red Hat, Novell, Oracle и MontaVista, важно, чтобы Linux-ядро было как можно более функциональным; Такие компании как Sony, Cisco и Samsung поставляют Linux в виде компонента своей продукции, такой как видеокамеры, телеприставки и мобильные телефоны. Участие в разработке Linux-ядра позволяет обеспечить дальнейшее использование Linux в качестве базиса для своих продуктов. Наиболее значительный вклад среди разработчиков привнес H Hartley Sweeten, совершивший 2.3% от всех изменений в ядре. На втором месте Mark Brown с 1.5% изменений. На третьем Al Viro с 1.4% изменений. Далее следуют Axel Lin и Johannes Berg, внесшие 1.2% и 1.0% изменений. Редактирано 25 Декември, 2013 от bgpepi Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Администратор JohnTRIVOLTA Отговорено 26 Януари, 2014 Администратор Доклад Сподели Отговорено 26 Януари, 2014 А и при достатъчна мощност ( i3@3.5GHz + 2х Broadcom 57xx) всяка OS си работи добре: И аз да се похваля с новите придобивки MINIX H61M-USB3 - добър избор. който и аз съм набелязал и то със същата кутия! Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване