Momo Публикувано 14 Август, 2012 Доклад Сподели Публикувано 14 Август, 2012 Вчера в детската градина спам-а тръшна двама-трима. Две дечица пък от снощи нямат лични пощи. Оня ден пък CIH намина, тръшна май че двайсетина. Дисковете като нови - празни до основи. На Иванчо за играчка Дядо Мраз дарил търсачка: бързо диска тя му рови, файлчетата трови. Днес пък сървъра пострада, няма си той веч преграда, sysadmin-a до обяд оптиката ряза с яд. Гаден хакер се промъкна, всичките пароли смъкна. А сега, деца, кажете, де са часовете? На admin-a му се спи, файл копирал в ftp кредитните карти всички. На ви с'я парички! Над смълчаните полета пеят траурни звънчета. Младо хакерче намина, сървъра съвсем почина. Две дечица с бодри песни в къщи хъб-а си отнесли. Т'ва админ-а го не схвана, свърши кабела от LAN-a. Кабела го гръм удари, всички в нет-а ни завари, дъно няма, платки, RAM: всичко свърши се дотам Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Networker Отговорено 15 Август, 2012 Доклад Сподели Отговорено 15 Август, 2012 (Редактирано) Това го писаха двама колеги преди 10-тина г. по време на "блаженно нищоправене" (на лекции) Тогава се роди и така наречената "Ода" за един преподавател в Университета. Редактирано 15 Август, 2012 от Networker “...ние, можещите водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо...”, Константин Йозеф Иречек, 13.12.1881 г. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване